Държавите, както и хората, имат биографии и в тях - своите празници. Въпреки съдбовните исторически събития, които следват живота на българина, той успя да пренесе и запази във времето традицията, да тачи достойно своите исторически празници.

Днес отбелязваме една от най съкровените дати в календара на българската национална история. Трети март е ден свещен - денят на Освобождението ни от многовековното робство, апогеят на българските революционни борби, денят на победата и на нашето възраждане за независим живот!

Санстефанският мирен договор не просто увенча с успех края на войната, но и възвести възкръсването на българската държава. Без него нямаше да го има нито Съединението от 1885, нито Денят на българската независимост от 1908 година. Нямаше да ги има многобройните успехи на възобновената тогава българска държава. Свободата, донесена с бързите коне на руските богатири, с храбрите румънски и фински воини, достойно бе понесена от българския народ.

Днес, 132 години след Освобождението, нека заедно да отдадем заслужена почит на всички онези, които са допринесли за осъществяването на българските национални идеи и за бъднините на България. В деня на националния ни празник си припомняме и уроците на историята, а те ни правят по-мъдри, по-силни.

Нека се срещаме с миналото, нека се вслушваме в гласа на историята, за да търсим и поуките, и верния път за по-добро бъдеще на всички нас.

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

ДА ЖИВЕЕ И ПРЕБЪДЕ БЪЛГАРИЯ!